„МОНОЛОГ”
Валентина Димитрова Радинска (р. 1951 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Надежда Кондакова
Валентина Радинска
МОНОЛОГ
В последния – студен – трамвай за вкъщи
мъдруваш на последната седалка.
В стъклото дращи профилът ти смръщен.
Започва януари подир малко.
Тъй ще го срещнеш – с разума опърлен,
със заемите, с кашлицата стара;
с поредния жесток урок – да сърбаш
попарата на детската си вяра!
Дано животът ти се промени.
Дано от утре по-добър е с тебе.
Сега нощта от самота звъни,
сърцето хвърля своя страшен жребий;
и с него в свойто „утре” ровиш ти,
и търсиш нещо свято – да ти свети,
а всичко свято мъртво в теб лежи –
убито от лакеи и поети!
Не бойте се – това е чернова.
Душата има свои мемоари.
Снегът довършва свойта белова
и почва подир малко януари...
Валентина Радинска
МОНОЛОГ (перевод с болгарского языка на русский язык: Надежда Кондакова)
В последнем – студеном – трамвае домой
последней сидишь одиноко,
и сморщенный профиль царапает твой
стекло. И январь – у порога.
Такой и увидит тебя он, как знать, –
с долгами, с навязчивым кашлем,
жестоко накормит тебя он опять
окрошкою веры вчерашней.
Дай Бог, чтоб тебе это все превозмочь,
чтоб жизнь к тебе стала добрее!
Теперь же – звенит одиночеством ночь
и сердце бросает свой жребий.
Ты с ним в своем „завтра” копаешься вновь
и ищешь хоть капельку света,
но светлое тоже убили давно
лакеи в тебе и поэты.
Не бойтесь. Пока это лишь черновик.
Свои у души мемуары.
Но снег сохранит, завершив беловик,
январские тары да бары...